Българската армия чества своя професионален празник! На 06.05.2023 г. БА навършва

Българската войска празнува своя професионален празник! 

На 06.05.2023 година БА навършва 145 години!

Българската войска е основана под наименованието Българска земска армия от Българското опълчение със заповед от 8 юли (20 юли нов стил) 1878 година на съветския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. По силата на Търновската конституция на военна тегоба подлежат всички български жители от 21 до 40-годишна възраст. Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разграничена на 3 военни отдела: Западен, Източен и Софийски. Офицерският състав се комплектува от възпитаниците на Военното учебно заведение в София.

145-годишна история:

Самарското знаме
Придвижване на българска артилерия край село Баница, август 1916 година
Главните задания на армията са защитата на страната от външно нахлуване и осъществяване на националната външна политика с военни средства. Наред с това в избрани интервали тя е въвличана и за постигането на вътрешнополитически цели – осъществяването на държавните преврати през 1881 година, 1886 година, 1923 година, 1934 година и 1944 година, при потушаването на селските безредици от 1900 година, Дезертьорските протести от 1918 година, протеста от юни и метежа през септември 1923 година Армията работи против въоръжената комунистическа подривна активност на така наречен „ партизани “ в старите и новообединени лимити на страната през 1941 – 1944 година, а след 1944 година основава и взе участие в силови дейности и наказателни акции против така наречен „ Антинародни детайли “ – лица, противников настроени към държавното управление на Отечествен фронт през 1944 – 1945 година, само че също и лица с фашистки убеждения. В тези акции вземат участие както постоянни войскови елементи, по този начин и специфични съединения и органи с военнополицейски и политически функционалности – асистент командирите, гвардейските единици (Българска национална армия – военни единици формирани от доброволци с военнополитически и военнополицейски функции) и РО 2(военнополицейския отдел за политически закононарушения при военното разузнаване) при Разузнавателния отдел при Щаба на войската в интерес на така наречен Народен съд за защита на арестанти и осъществяване на смъртни присъди, както и в наказателни интервенции против така наречен „ Горяни “ 1946 – 1947 година – партизанско антиотечественофронтовско придвижване, а по този начин също и при преименуването на българските мюсюлмани в края на XX век.

Александър Стамболийски в след 1920 година построява трудови войски, които изключително по време на тоталитарната страна служат най-много по необразованите измежду българските роми и турци да придобият професионални умения през интервала на своята наложителна работа до момента в който се трудят като служащи на огромни и по-малки обекти – фабрики, пътища, военни обекти, мостове и други.

Българската армия през 1878 – 1885 година
Българската войска е основана под наименованието „ Българска земска армия “ от Българското опълчение на основата на „ Временните правила за Българската земска армия “ от 25 април (7 май нов стил) 1878 година и със заповед № 1 от 8 юли (20 юли нов стил) 1878 година на съветския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Щабът на войската по това време се намира в Търново. На 10 юли (22 юли нов стил) 1878 година със заповед № 3 още веднъж на Дондуков-Корсаков, 12-те пехотни дружини от българското опълчение са преименувани в дружини от Българската земска армия.

Тъй като някогашният шеф на българското опълчение генерал-майор Вадим Давидов е уволнен от армията заради утежняване на здравословното му положение, на 12 юли (24 юли нов стил) за шеф на Българската земска армия е назначен генерал-майор Александър Шелейховски, а за шеф на щаба полковникът от генералния щаб Липранди. За шеф на българската артилерия е назначен полковникът от гвардейската конна артилерия Лесовой. За завеждащ инженерната и сапьорната част – военният инженер щаб-капитан Саранчов.

С Указ № 23 от 17 юли 1879 година се основава Военното министерство. На 17 декември 1879 година влиза в действие Привременно поло­жение за Българската армия, което извършва роля­та на първи закон на въоръжените сили, които вместо „ земска “ към този момент се назовават малко и ясно – Българска армия.

По силата на Търновската конституция и Привременното състояние князът е висш главнокомандващ в спокойно и във военно време, само че военният министър и висшите командващи офицери до септември 1885 година са командировани от Русия и са подчинени на императора. На военна тегоба подлежат всички български жители от 21 до 40-годишна възраст. Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разграничена на 3 военни отдела: Западен, Източен и Софийски. Офицерският състав се комплектува от възпитаниците на Военното учебно заведение в София.

В спокойно време българската армия на действителна работа наброява общо 16 240 души и се състои от 21 пеши дружини, 4 конни сотни, 6 пеши, 1 планинска и 1 конна батарея, 1 ½ сапьорни роти, 1 обсадна рота и артилерийска паркова команда. Пешата тайфа в четириротен състав наброява 608 души без офицерите; конната сотня – 154 души; батареята – 8 оръдия и 293 души, пешата, планинската – 268, обсадната – 320, конната – 155. Сапьорната рота се състои от 255, парковата от 100 души. През 1880 година влиза в действие Законът за новобранците, съгласно който в княжеството се вкарва всеобща наложителна военна тегоба.

През 1883 година дружините са групирани в 5 бригади:

1-ва бригада с щаб София в състав 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-а и 6-а дружини
2-ра бригада с щаб Плевен в състав 7-а, 9-а, 10-а, 11-а, 13-а и 14-а дружини
3-та бригада с щаб Русе в състав 15-а, 17-а, 19-а, 21-ва, 23-та и 24-та дружини
4-та бригада с щаб Шумен в състав 8-а, 12-а, 16-а, 18-а, 20-а и 22-ра дружини

Конна бригада в състав 1-ви на Негово Височество конен полк и 2-ри конен полк.

С княжески декрет от 12 октомври 1884 година се минава от дружинна към полкова конструкция в армията. Формирани са 8 пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени пионерна тайфа и морска част. По същото време в Източна Румелия част от въоръжените сили работят като милиция. След Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 година Българската войска е реорганизирана в 12 полка.

Защита на съединението и Сръбско-българска война

В 1885 година през казарма общо в Княжество България и Източна Румелия са минали 86 000 души. В Сръбско-българската война армията дружно с доброволците и опълченците наброява малко над 100 000 щика. Победата на българската армия над нападналите страната сърби прави акта на Съединението неотменима политическа действителност на европейския югоизток.

Организация на армията след 1885
През 1886 година в българската войска още веднъж се прави метаморфоза, като се анулират корпусната и дивизионната организация и се вкарва още веднъж бригадната организация, съществувала преди Сръбско-българската война. Съгласно новата организационна конструкция, българската войска се състои от 6 бригади, пионерна тайфа, конна бригада и артилерийска бригада. Към армията са: Военно учебно заведение, Флотилия и морска част и Александровски държавен конезавод. На територията на Княжество България работят 21 военни полкови окръжия.

През 1889 година е осъществена нова метаморфоза на въоръжените сили, съгласно която в Българската войска има към този момент 24 пехотни, 4 конни, 6 артилерийски и един пионерен полк. Според Закона за въоръжените сили от 15 декември 1891 година армията се състои от:

настояща – със период на работа 10 година (от които 4 постоянна, а останалите работа в запаса) и

аварийна – със период на работа 8 година

Отряд картечари на българската пехота, 1908 година
В организационно отношение за посочените формирования се възприема дивизията. Формирани са 6 пехотни дивизии, като всяка от тях включва 2 бригади. Всяка бригада включва 2 полка, а всеки полк – 2 дружини. Освен пехота всяка дивизия включва 1 артилерийски полк, конна сотня, транспортна рота и дивизионна болница. Конните полкове са обединени в кавалерийска дивизия, пионерният полк е разпрострат в пионерна бригада, а крепостните батареи – в крепостни батальони.

Предвижда се по време на война общата бройка на въоръжените сили на княжеството да доближават 318 570 души. Страната е разграничена на 6 дивизионни области и се резервира системата на кадровото попълване на армията да става по териториален принцип. Непосредственото управление на армията се реализира от Генералния щаб.

През 1895 година се поставят основите на пограничната стража, като за задачата към всяка дивизионна област се образува по една погранична тайфа. През 1897 година се преустройват и военноморските сили: основава се Дунавска флотилия с щаб в Русе и морска част във Варна.

През 1903 година е признат нов закон за въоръжените сили. През 1906 година се вкарват военно инспекционни области. Подсилват се артилерийските и инженерните елементи.

С Указ № 148 на княз Фердинанд I в 1907 година на съображение признатия през 1903 – 1904 година Закон за Въоръжените сили и построяването на армията са образувани три военно инспекционни области – ВИО (военни инспекторати): I с щаб в София; II с щаб в Стара Загора (от 14 юни 1908 година – в Пловдив); III – с щаб в Русе (от 1920 в Шумен, от 1928 във Варна). Тези ВИО всяка една съдържаща три дивизионни окръга, при оповестяване на всеобща готовност образуват три български полеви армии. На 17 септември 1912 година с декрет на цар Фердинанд I са мобилизирани българските въоръжени сили, с което са формирани три полеви армии, в допълнение са образувани още две български армии – IV и V.

Така се оформя присъщата на практика за целия 20. век оперативна конструкция на Българската армия:

Първа българска войска, образувана за деяние в западно направление, Поморавския боен спектакъл и отбрана при нахлуване от Сърбия.
Втора българска войска, образувана за деяние в южно направление, Беломорския боен спектакъл и отбрана при нахлуване от Гърция, само че взе участие и в дейностите на войските ни против Турция и Сърбия.
Трета българска войска, образувана кардинално за деяние в североизточно направление, Добруджанския боен спектакъл и отбрана при нахлуване от Румъния, само че взима интензивно присъединяване и в дейностите на войските ни против Турция и Сърбия.

Четвърта българска войска, образувана за Тракийския боен спектакъл, със задания за деяние в югоизточно направление и отбрана при нахлуване от Турция.

Пета българска войска, образувана като аварийна на командването войска.

Балканските войни и Първата международна война

По време на Балканската война от 1912 – 1913 година мобилизационният състав на Българската войска доближава 639 567 души, а през Първата международна война от 1914 – 1918 година (към 1 септември 1918) – 885 175 души.

Българската войска през 1919 – 1946 година

По силата на Ньойския кротичък контракт от 1919 година общата бройка на БА е сведена до 33 000 души, ликвидирана е наборната система и е натрапен правилото на доброволността. Тежестите на контракта върху армията се отстраняват при военния министър военачалник Луков през 1938 година, когато отпадат неговите военни клаузи. В 1941 година армията навлиза в Беломорието, Македония и Поморавието и възвръща българския суверенитет върху тези земи.

Непосредствено след Деветосептемврийския прелом от 1944 година пристигналата на властни Българска комунистическа партия (БКП) слага под собствен надзор цялата войска. Част от офицерския състав е уволнен, остават на работа офицерите правилни на Отечествения фронт взели участие в преврата и върнати са на работа в армията офицери уволнени след преврата на 19 май 1934 година като ген. Владимир Стойчев който става пълководец на Първа българска войска. Много от последните две групи офицери са или членове на Полтическия кръг „ Звено “, отпред със запасния полковник Кимон Георгиев. Създадена е Българска национална армия, включваща една дивизия, един полк и 71 по-малки подразделения, която е формирана извънредно от партизани и други последователи на крайната левица, в част от командирския състав има и запасни офицери. В останалите елементи са назначени за помощник-командири членове на Българска комунистическа партия които в множеството случаи са запасни офицери (например ген. Фердинанд Козовски, ген. Щерю Атанасов и др.), само че в други случаи са до тогава цивилни и получават офицерско звание.

След окупирането на България от руски войски последното огромно тестване за Българската войска е присъединяване ѝ с 455 000 щика във войната против Германия на страната на Съюзниците от 8 септември 1944 до 9 май 1945 година Въпреки дадените многочислени жертви и военния принос, на страната не е зачетено правото на съвоюваща, сходно на другите някогашни съдружници на Германия, Италия и Румъния, само че това присъединяване в действителност спомага за парирането на голословните гръцки териториални искания и оставането на Южна Добруджа в държавните граници.

Българската войска има 5 общовойскови армии и два обособени корпуса, в чийто общ състав влизат 23 дивизии и две бригади, от които се изключват граничните войски. Общата бройка на българската войска доближава 450 хиляди души, а дружно с авиацията и флота – над 500 хиляди души, при въоръжение с 5000 оръдия, 135 танка, 410 – 556 самолета, 80 кораба.

На 17 септември 1944 година Българската национална войска минава в оперативно послушание на руското командване.

Българската национална войска през 1946 – 1990 година
В тоталитарната система на Народна република България армията има извънредно значима роля като гаранция за стабилността на режима. Още след Деветосептемврийския прелом Българската комунистическа партия поставя специфични старания да сложи под собствен непосреден надзор въоръжените сили, преименувани на Българска национална войска. Те са реорганизирани по руски пример с директното присъединяване на руски офицери, проборудвани са със руско въоръжение и техника, управителни позиции заемат руски офицери от български генезис, огромна част от командния състав минава образования в Съветския съюз, руски преподаватели работят в български военни учебни заведения. През есента на 1949 година управлението на Българска комунистическа партия изпраща искане за изпращане на руски офицер за шеф на Генералния щаб, само че получава отвод от руското държавно управление.

Армията е сложена под контрола на Военния отдел на Централен комитет на Българска комунистическа партия и Политическото ръководство в структурата на самата войска, действат и локални военни отдели на Българска комунистическа партия. Още през 1949 година 63% от офицерите са членове на Българска комунистическа партия, а други 7% – на комсомола. През 1948 година е въведено обръщението „ другарю “ и петолъчки на кокардите, копчетата и пагоните, от 1949 година в армията намерено работят организации на Българска комунистическа партия, през 1951 година са въведени руските военни звания, а през идната година парадната униформа е изменена по руски модел. Към 1950 година във въоръжените сили има към 2000 политически офицери, натоварени с индоктринацията на персоналния състав в духа на комунизма.

На извършено през март 1950 година огромно заседание на политическото управление на армията със руско присъединяване е установено, че положението ѝ е незадоволително и тя „ не е изцяло боеспосособна “. Оборудването е незадоволително и нееднородно, дисциплината и подготовката са неприятни, офицерският щат е безработен на към 40 – 45%. Тези изводи стават мотив за нова чистка на офицери и усилване на ролята на политическото управление в армията. Към 1952 година персоналният състав на Българска народна армия наброява 218 200 души, от които 203 500 в сухопътни войски, 11 000 във военновъздушните сили, и 3700 във флота. Към този миг сухопътните войски са напълно окомплектовани със стандартизирано стрелково оръжие, само че продължава да има дефицит на картечници и карабини; на въоръжение са 650 танка, както и 500 бронирани коли и 1500 камиона и транспортни автомобила, множеството от които чешко произвеждане. Според оценки на американското разузнаване, бойният дух по това време е избран като „ отличен “. В страната към 1952 година работят под 2300 руски военно-технически специалисти, множеството от които дават курсове по употреба на разнообразни типове оръжия и вземат участие в строителството на военновъздушни бази и друга инфраструктура.

Москва бързо дава на България танкове T-34/85, СУ-100 самоходни установки, щурмови самолети Ил-2 и друга нова бойна техника. Тъй като страната е руски съдружник, тя е част от Източния блок и се включва във Варшавския контракт като един от неговите създатели. По това време армията е разширена до над 200 000 души и стотици хиляди спомагателни бойци в запас. Военната работа е наложителна. Специална защитна линия, известна като Отбранителна линия „ Крали Марко “, е издигната по продължение на цялата граница с Турция. Тя е мощно укрепена с бетонни стени и куполи на танкове Т-34, Панцер III и Панцер IV и други По време на ръководството на Тодор Живков е основан забележителен военнопромишлен комплекс, който създава бронирани машини, самоходна артилерия, леки стрелкови оръжия и муниции, аварийни елементи. България изнася оръжия за Алжир, Йемен, Либия, Ирак и Сирия, както и изпраща военни съветници в някои от тези страни. Военна и здравна помощ е предоставена на Северен Виетнам по време на Виетнамската война. През 70-те години на XX в. Военновъздушни сили са в апогея на своята мощност, притежаващи минимум 300 съвременни бойни самолета в състава си. Обучението в Българската национална войска е изтощително даже за руските стандарти.

През 1989 година, когато Студената война е към своя край, армията наброява минимум 152 000 постоянни бойци. Военновъздушни сили на България са получили общо над 220 изтребителя МиГ-21 сред 1960 и 1989, 44 хеликоптера Ми-24 и други съвременни (за това време) самолети като МиГ-23, МиГ-25 и МиГ-29. Доставките на бронетанково въоръжение също са в огромни количества – над 1500 танка Т-55, близо 300 танка Т-72, към 200 Т-62, над 1000 МТ-ЛБ, към 800 БТР-60 и други.

Числеността на Българската национална войска варира според от измененията в интернационалното напрежение по време на Студената война. Така през 1950 година военната работа е открита на 2,5 години в сухопътните войски, 3 години в механизираните елементи и 4 години във флота и военновъздушните сили. През 1955 година е взето решение за понижаване на армията с 18 хиляди души и военната работа е понижена на 2 години в сухопътните войски и 3 години във флота и военновъздушните сили.

Армията е въоръжена с над 2000 танка и над 2000 бойни бронетранспортьора. В Ракетни войски носят бойно дежурство: 8 комплекса Р-400 (SS 23) с обхват 480 km въоръжени с още 24 спомагателни ракети всички с опция за слагане на нуклеарни глави; 50 комплекса Р-300 „ Елбрус “ (Scud) с опция за слагане на нуклеарни глави с обхват 300 км; неизяснен брой тактически ракетни комплекси 9К52 Луна с обхват 70 km с опция за слагане на нуклеарни глави, 18 комплекса 9К79 „ Точка “ (SS21) с обхват 70 km с опция за слагане на нуклеарни глави; 26 зенитно-ракетни дивизиона въоръжени с комплексите: С-200 с обхват до 240 km 10 установки с опция за нуклеарни бойни глави, 10 мобилни установки С-300 с обхват до 75 km, общо 20 мобилни установки СА-75 „ Волхов “ и С-75 Двина с обхват до 45 km, 30 мобилни установки С-125 „ Печора “ с обхват до 12 / 32 km.

В състава на сухопътни войски: 3 зенитноракетни дивизиона от комплекс 2К11 Круг с обхват 50 km, 20 мобилни комплекса 2К12 Куб с обхват до 24 km, 24 мобилни 9К33 Оса с обхват до 13 km, 20 мобилни комплекса 9К35 „ СТРЕЛА-10СВ “ с обхват 5 km.

Военновъздушни сили имат 45 бойни хеликоптера и над 300 съвременни бойни самолета от които над 220 изтребителя. ВМФ разполага с 2 ескадрени миноносци, 3 стражеви кораба, 1 фрегата, 1 ракетна корвета, 4 подводници, 6 ракетни катера, 6 торпедни катера, 12 преследвача на подводници, общо няколко десетки – минни заградители, базови и рейдови миночистачи, патрулни кораби, десантни кораби, обслужващи кораби, катери и др.; брегови ракетни комплекси и бреговата артилерия батареи 130 mm и 100 mm водени от радиолокационни станции, морска хеликоптерна ескадрила, военноморска авиация с 10 бойни и 1 транспортна машини, парашутно-десантна и водолазна част, батальон морска пехота. Мирновременният състав на армията към 1989 година е над 153 000, мобилизационният потенциал на България тогава, по оценка на Централно разузнавателно управление на САЩ, надвишава 2,11 милиона мъже.

Българската войска 1990 – 2011 година
След 1990 година по-голямата част от високо квалифицирания офицерския състав е скъсен от работа. Ракетните войски са унищожени, а Военновъздушни сили и бронетанковите редуцирани до незначителни формирования, ВМФ също запада. Преминава се към назначение на редови кадрови военнослужещи, без особени условия за обучение и интелектуални качества. Наборната войска е сменена с наемна и щатът е редуциран до 34 000, каквото е било ситуацията след Ньойския контракт.

В интервала на прехода и икономическата рецесия 1990 – 1998 година БА изпитва изострен дефицит на горива и материално-техническо обезпечаване. Спрени са доставките на съветски аварийни елементи за техниката. Заплащането на кадровия състав в хода на инфлацията става алегорично. Голяма част от офицерския състав е арестуван на работа срещу волята си под опасност от възнаграждение на неустойки по отношение на подписвани преди образованието си заявления за 10-годишна работа.

След 1998 година се дава ход на така наречен „ промяна “ в армията, изразяваща се в поетапното ѝ редуциране. Личният състав се демотивира посредством посочени периоди за разпускане на поделения, посредством непрекъснати кадрови трансформации, свързани с смяна на условия за служба и обвързваните с това несъответствия. По-голямата част от висококвалифицирания офицерски състав се освобождава от работа. Наред с това се назначават редови кадрови военнослужещи, без особени условия за обучение и интелектуални качества.

Част от съкратените сержанти не престават службата си като кадрови бойци, само че за офицерите това се оказва невероятно. Предвидения бюджет за реформиране се употребява за непрекъсната смяна в дислокацията на частите. Останалата без поддръжка, заради неналичието на веществен запас и дипломиран състав в продължение на съвсем 20 години руска бойна техника и въоръжение, в по-голямата си част към този момент неизправна, се препредава от все по малочислен и все по-некомпетентен персонален състав. До присъединението си към НАТО, което става на 29 март 2004 година Българската войска разполага със следното съоръжение:

- към 1600 танка, най-вече Т-55, в по-малки количества Т-62 и Т-72.
разнообразни типове бронетранспортьори, общо над 2000;
ракетни комплекси Р-300 Елбрус с обхват 300 km, 50 на брой. 48 заредени с бойни глави и подготвени за употреба;

- ракетни комплекси 9К52 Луна с обхват 70 km, незнаен брой;
ракетни комплекси Р-400 с обхват 480 km, 8 на брой с общо 24 спомагателни ракети, заредени с бойни глави и подготвени за употреба;

На 29 март 2004 година България се причислява към НАТО и следва солидно редуциране на личен състав и техника. От близо 70 000 души армията е сведена до 51 000 и се планува поетапно да бъде понижена до 23 000 души.

Към 2010 година огромна част от оборудването на българската войска е руско произвеждане – нещо типично и за останалите членки на НАТО от Централна и Източна Европа. То включва танкове Т-72, зенитно-ракетни комплекси Куб и изтребители МиГ-21 – техника от по-старо потомство, чиито западни еквивалетни (напр. Леопард-1, MIM-23 Хоук и F-4 Phantom II) са в развой на евакуиране от приложимост или планувани за евакуиране в западноевропейските страни-членки на НАТО. От друга страна, на въоръжение се намират и последно потомство руски системи, които евентуално няма да бъдат изтеглени в околните години. Такива са МиГ-29, ОТР-21, зенитната система С-300 (еквиваленти надлежно на F-16, MGM-140 и MIM-104 Пейтриът). В допълнение се вижда и въоръжаване с леки бойни машини като джипове Хъмви.

От 1990 година насам българската войска е в развой на непрекъснато стесняване. От 152 000 души през 1988 година тя е свита до 32 хиляди души.

В резултат на програмата на Министерство на защитата „ План 2004 “ армията се преструктурира и редуцира в конструкция от към 42 000 души със сили за бързо реагиране и два спомагателни корпуса. Към 2009 година Списъчният състав на Въоръжените сили е 32 156 души, а численият състав на Българската войска – 29 379, като окомплектоването е 90,5% по отношение на щатния състав. Най-високо е окомплектоването с офицери – 96%, а най-ниско с бойци и матроси – 86%.

Съществуващата съвсем век Наборна военна работа в България е отстранена на 31 декември 2007 година и от наборна българската войска става кадрова, наричана още професионална войска.

Според Бялата книга на България към 2010 общата бройка на въоръжените сили е била 44 100 души, от които 34 500 са щатовете в българската войска, само че над 2000 места са свободни.

Армията се радва на огромно доверие (макар и намалявщо) от страна на българските жители. През 2005 година 59% (на 2-ро място след телевизията) имат доверие в нея, а в идващите 2007, 2008, 2009 стойностите са надлежно 47% (на 4-то след малкия екран, Европейски Съюз и радиото), 35 (на 2-ро след локалната власт)[23] и 51,3% (2-ро след телевизията).

Българската войска през 2011 година – 2021 година
През този интервал българската войска продължава бързо да изостава софтуерно и да страда от непрекъснат недокомплект на персоналния състав. Част от остарялото руско въоръжение се нуждае от доставка на аварийни елементи и даже от ремонтни действия в Русия, Украйна и Беларус. След анексията на Крим през 2014 година и наложените наказания на Русия от Запада, обстановката в това отношение в допълнение се усложнява.

Българската войска след 2021 година
След нападението на Русия над Украйна и поддръжката на войната от страна на Беларус, България е оповестена за неприятелска страна от Руската федерация. НАТО и Европейски Съюз преразглеждат връзките си с Русия и Беларус напълно и одобряват Русия като главен евентуален съперник. При това състояние положението на остарялата руска техника на Българската войска остава под въпрос.

Съвременна конструкция и състав
Политическото ръководство на армията се осъществя от Министерството на защитата. Военното управление е в ръцете на Щаб на Отбраната (по-рано именуван Генерален щаб на Българската армия) към министерството. Армията се състои от три рода въоръжени сили: сухопътни, военноморски и военновъздушни. Всеки от типовете въоръжени сили се ръководи от щаб. Към армията съществуват и други войскови единици, които обслужват и обезпечават въоръжените сили. 

Българска войска организационно е сведена в Щаб на Отбраната (Генерален щаб на Българската армия) щатно е в състава на МО като част от въоръжените сили отвън състава на армията, поделения осигуряващи и поддържащи МО и БА, свързочна бригада, логистична бригада и прочие и самата войска състояща се от: Родовете въоръжени сили (СВ, Военновъздушни сили, ВМС) и Съвместното оперативно командване.

Мобилизационните проекти от над 250 000 през днешния ден се създават за бройка до 100 000 души. Настоящите признати от държавното управление планове[25] дефинират до края 2014 година въоръжените ни сили (армията плюс МО и командваните от него структури) да бъдат сведени до непрекъснат щатен състав от 37 100 души, от които:

- военнослужещи – 29 000 (78%)
- цивилни чиновници – 8100 (22%)
- в допълнение се плануват и до 3400 резервисти.

Армията ще съставлява 27 000 (72,8 %) от общата численост на въоръжените сили на България, като:

- Сухопътните войски ще наброяват 14 310 души (53%)
- Военновъздушни сили – 6750 души (25%)
- Военноморски сили – 3510 (13%)
- Съвместното командване (щабно-логистични части) – 2430 души (9%).
- Въоръжени сили отвън армията – 10 100 души (27,2%).

Други въоръжени структури като охранителната компания на МО МОБА с 800 охранители, Министерство на вътрешните работи с общ щатен брой 61 170 включително жандармерия, гранична полиция, пожарна, полиция и прочие, ДАНС – към 3000 офицери и сержанти, Национална разузнавателна служба – щат към 2000 офицери и сержанти, Главна дирекция „ Охрана “ към Министерство на правосъдието – 1462 офицери и сержанти, НСО – с щат над 1200 офицери и сержанти, плюс незнаен брой цивилни, Държавна организация „ Технически интервенции “ – към 500 души, Митническа полиция включително 17 мобилни групи на МФ – 68 щата, Общински полиция и защита, 118 хиляди ловци, регистрирани към септември 2013 година и 138 хиляди частни лица и охранители, законно въоръжени с револвери и револвери, като малко над 75 хиляди от тях са някогашните военни и чиновници на Министерство на вътрешните работи, общо към 327 хиляди души не се включват във въоръжените сили на България.

Сухопътни войски

Сухопътните войски са главното звено на българската войска (21 000 души в 2010 г.), чието съоръжение към 2010 година е показано по-долу.

Към 31 декември 2004 година българските сухопътни войски са имали 567 танка, 965 бойни бронирани машини и 666 артилерийски установки.

Според Плана за организационно създаване и рационализация на въоръжените сили (ПОИМВС) до 31 декември 2015 година българските сухопътни войски би трябвало да бъдат сведени до 160 танка, 378 бронирани машини и 192 артилерийски установки. Фактически се прави така наречен промяна, с която понижава броя на въоръжението към 3 пъти.

Българската войска през днешния ден

Данните за числеността на българската войска варират сред 24 000 - 30 000 души.

Танковете в употреба не възлизат на повече от 100, а бойните джипове на повече от 1000.

Да живее Българската войска!

Последвайте ни към този момент и в Телеграм и Туитър!